Бързаме да уточним, че не става въпрос за поредното мимолетно „извратено“ течение в изкуството, а за дизайнерски бунт, който се заформя още през 20-те години на миналия век и от тогава насам макар и с кратковременни затихвания не е слизал от световната сцена.
Обяснението за него е просто – човечеството като цяло е склонно да се отегчава от наложени правила и периодично въстава под една или друга форма срещу тях. Така че не е чудно, че движението за скъсване и нарушаване на общоприетите норми намира най-ярка проява в сферата на изкуството, където желанието за творческа свобода и бунтът срещу закостенелите порядки са основополагащи.
Affiche Kleine Dadasoirée 1922
Image & copyrights Centraal Museum Utrecht/ Ernst Moritz 2009-07
Нещо като родоначалник на това, което днес наричаме антидизайн, е дадаизмът, който възниква непосредствено след Първата световна война, когато отчаянието и усещането за безсмисленост владеят Стария свят. В графичния дизайн апологетите на този „жанр“ смело започват да нарушават симетрията и реда, използват груби, деформирани шрифтове, припокриват елементите на композицията и дават нови насоки в колажа. Често цитиран пример е афишът на тематична вечер, дело на Тео Дуигсбург.
С масовото навлизане на компютрите през 90-те години на миналия век и началото на този век антидизайнът отново преживява разцвет както като следствие на отегчението от наложилите се строги и сурови правила на модулната мрежа и шрифта Helvetica, така и като иронична реакция на новопоявилите се „дизайнери“, които вече имат възможност да „творят“ с помощта на програми като Microsoft Word и Paint.
Добра хумористична илюстрация в тази насока е мемето „Графичният дизайн е моята страст“, в което участват характерни „престъпници“ – шрифтът Papyrus като един от двата „забранени“ шрифта (другият е Comic Sans), кръпката с жабчето, взета от готов клипарт и безсмисления облачен фон, заимстван от някоя готова безплатна библиотека и употребен ни в клин, ни в ръкав.
Бумът на младежките социални медии като TikTok и Instagram днес дава допълнителен силен тласък на контракултурата в дизайна, като усещането, което тя носи, вече не е за гневен протест срещу стандартите на „корпоративния“ дизайн, а по-скоро за фриволна игра, пълна освободеност и нова енергия. Характерните за нея ярки неонови цветове често се употребяват в стряскащи комбинации, хаосът е цар, типографията е шумна, графиките умишлено са с лошо качество, зле изрязани и застъпващи се. С две думи – истински кошмар за свикналите на друга естетика и подредба очи.
Оказва се обаче, че такъв „стил“ е много по-запомнящ се и разпознаваем, а новите генерации проявяват към него не просто толерантност, а естествен афинитет.
Така че ако ви влекат подобни експерименти, вие вероятно не сте лишени от добри основания. А ние, въпреки че не сме от най-горещите привърженици на антидизайна, ще се впуснем заедно с вас в това приключение. Защото така и трябва – консерватизмът въпреки достойнствата си като пазител на установените порядки, в един момент неизбежно се превръща в пречка за откриването на нови хоризонти, а ние хич не бихме искали да спъваме човешкия прогрес .
И няколко примера:
И за малко почивка на сетивата – една спокойна илюстрация на „официалния“ UX дизайн на OrangeCrush.
